МЍШЧЀНЦЕ, -а, ср. Умал. от мишка1; мише, мишенце, мишле, мишленце, мишче, мишчица. Едно малко мишченце видяло една котка. П. Р. Славейков, ЕБ (превод), 43. Вкъщи има мишченце, то си гризе сиренце. / А отвънка котката / хвърли се на мишката. Дет. нар. игра.
Прен. Гальов. За изразяване на нежност (обикн. при обръщение) към дете, любима и под. Ох на мама мишченцето, колко ми е добричко и послушничко!