МЍШЧИЦА ж. Умал. от мишка1; мише, мишенце, мишле, мишленце, мишче, мишченце. Чия уплашена душица / крий се в тая ръкавица? Тук на топло си почива / малка мишчица гризлива. Елин Пелин, Съч. IV, 1973, 168.

Прен. Гальов. За изразяване на нежност (обикн. при обръщение) към дете, любима и др. Я ела да те видя, мишчице, какво правиш, как си днес.


Източник: Речник на българския език (онлайн)