МЛАДОНАГЪ̀НАТ, -а, -о, мн. -и, прил. Геол. В съчет. Младонагънати планини. Планини, които са образувани в сравнително по-ново време. Противоп. старонагьнат. Най-често арена на земетръсни пояси стават областите, в които има младонагънати планини. Р. Христов и др., Г, 75. Вулканите са разположени по линията на младонагънатите планини и големи земни пукнатини около Тихия океан. Хр. Тилев, В, 21. Понтийската плоча представлява една здрава част от земната кора, оградена от всички страни с младонагънати планини. Пр, 1952, кн. 6, 27.


Източник: Речник на българския език (онлайн)