МЛА̀ДОСТ, -тта̀, мн. (рядко) -и, ж. 1. Период от живота на човек след пубертета до зряла възраст. Противоп. старост. Майстора е роден в село Фролош, .. Израства в гр. Кюстендил и селата наоколо. Тук са преминали детството, юношеството и младостта му. Е. Каранфилов Б III, 66. Онзи, който не са е научил нищо в младостта си, той всякога ще има нужда от други и ще бъде подчинен на всичките. У, 1871, бр. 6, 95. Всяки има таквази старост, каквато си приготви на младост. П. Р. Славейков, СК, 107. Твойта шума, горо сестро, па ще да се върне, / мойта младост, горо сестро, няма да се върне. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 205. Либе се либи додек е младост, / цвеке се кине додек е росно. Нар. пес., СбНУ XI, 10. Мори да знаеш, чупе ле, да знаеш, / како е жалба ле за . младост, / мори на порти би ме чекало, / от коня ти би ме сметнало. Нар. пес., СбНУ II, 32. Младост до време, старост до гроба. Послов. Учи, дядо, на старост що трябвало на младост. Послов. ● Нар.-поет. младост младувам. — Хе, да ми е [Джонко] син, облякъл бих го в сърма, па ат бих му купил и пустил го бих да се шири по света — младост да младува. А. Страшимиров, ЕД, 81. Младост веднаж се младува. Ив. Кирилов, Ж, 73. Безгрижна младост. Буйна младост. Вечна младост.
2. Само ед. Качество на млад. И те [момите] от младост извиваха глави, изопваха гърди и кръшно се смееха. К. Петканов, СВ, 70. Природата се разкри пред тях в синката си хубост и младост. Ив. Вазов, Съч. VI, 182. Нетленна младост в погледа му свети. Д. Дебелянов, С 1936, 30. Обичам летните софийски вечери, / когато дъжд пороен е отмил / праха / .. / Дърветата разтръскват росни листи / и лъхат младост, чар и ведрина. Хр. Радевски, ВН, 61. Младост и лудост две близнета. Послов.
3. Прен. Само ед. Събир. Всички млади хора; младеж. Работници и чиновници отдавна бяха се прибрали от работа. А младостта бе излязла на улицата да се навика, да изразходва останалата от трудовия ден енергия и да освежи нощта с песните и закачките си. К. Кръстев, К, 222. На фестивала в София се събра младостта на света.
◊ Първа младост. Най-ранните младежки години след пубертета докъм 25-годишна възраст, когато завършва телесното развитие. Не беше в първа младост, сигурно клонеше към четиридестте години. Др. Асенов, СВ, 20. За да имаме здраво тяло, трябва еще от първата младост упражнение да правим, за да може тялото да слугува на душата както трябва. К. Кесаров, ЧНУ, 54. Втора младост. Състояние на възрастен човек, различно по продължителност, при което той се чувства подмладен, с повишена жизненост и активност, с подем на творческите сили или емоционалното състояние. Малко нещо ли е това, да снемеш изведнаж от плещите си бремето на годините, да погребеш старостта си на операционната маса и да заживееш безгрижните дни на една втора младост, след като имаш. вече жизнения опит на миналото? Св. Минков, БФ, 33.