МЛАДО̀ЧКА ж. Диал. 1. Младо дръвче, фиданка; младица, младок, младока. След като погризе от кората на младочките край реката, [заекът] ще побърза да се прибере. Ем. Станев, ПЕГ, 39. Показваше им как ся пресаждат младочки овошки, как ся чистят и кастрят стари. Й. Груев, КН 4 (превод), 57. Може ли една младочка, една овошчица да расте все хубава и прилична, .. когато ний не пригодяваме да турим тази овошчица в благоприятни условия за нейното растене? Ч, 1875, бр. 1, б. с.
2. Нов клон, покарал от корена на старо или отсечено дърво; издънка, летораст, филиз, младок, младока. Пред амбулаторията се изправи Рангел клисарят, с тънка шибалка в ръка — една зелена младочка, която кой знай отгде беше отрязал. Й. Йовков, ЖС, 203-204. Понякогаш в корена изникват младочки .., които са казват издънки. Т. Шишков, ПХ (превод), 26.