МЛАДУ̀ВАНЕ, мн. няма, ср. Поет. Отгл. същ. от младувам и от младува се. Ни поливки, ни баячки, ни севдиче — нищо, нищо не помогна да пламне Йонково сърце, да се сети за младуване. Ц. Церковски, Съч. III, 68.
