МЛА̀ДШИ, -а, -е, мн. -и и (остар.) мла̀дший, прил. 1. В съчет. с названия на длъжност, чин, степен, звание и под. Който е по-нисък, по-нископоставен в сравнение с други в дадена служба. Противоп. старши. На смачканите му [на Илия] пагони се жълтееха нашивките на младши подофицер. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 120. Тук отсядат и младшите офицери, докато се устроят за дълго или докато се оженят и станат зетьове в някоя по-заможна местна фамилия. Др. Асенов, ТКНП, 157. Евгени облече бялата си престилка и придружен от младши лекаря .., мина към обичайната сутрешна визитация на болните в хирургическото отделение. Д. Ангелов, ЖС, 39. В дежурната стая до кутията на телефона поскърцваше на разхлабен стол плещест младши сержант. Б. Несторов, СР, 43. Дотегнало му беше да му викат и да го хокат разни младши и старши началници. Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 1, 1. Младши инструктор. Младша сестра. Младши научен сътрудник.
2. Разг. Обикн. при собствено или фамилно име — за означаване на по-младия от хора с еднакви имена, обикн. на син по отношение на бащата. Противоп. старши. Вторият, женен тая година за дъщерята на императора Андроника младший, управляваше, по тогавашния обичай, заедно с баща си и се радваше на титлите и почестите на цар. Ив. Вазов, Съч. XIII, 111. Елисавета младша беше одрала кожата на баба си. Същата като нея.
3. Остар. Книж. Който е по-млад, по-малък от друг. Противоп. старши. После [Тривелий] вручи кралевството младшему сину своему сос такова заповед, щото разумно да управлява кралевството. Хр. Павлович, Ц, 22. Мислил ли си, царю, че щяло тъй да стане / когато с кръст в ръка на руския народ / показа ти великото призване — / за младший брат да жертвува живот? Ив. Вазов, Съч. III, 50.
◊ Младша възраст. Спорт. За юноши и девойки — категория състезатели (спортисти) от 14 до 16 годишна възраст. Щафетни бягания за юноши и девойки младша възраст.
— От рус. младший.