МЛАК, мла̀ка, мла̀ко, мн. мла̀ки, прил. Диал. Обикн. за вода — хладък, възтопъл, топъл. Завиваха го в памук малкото; хранеха го с млака, сладка водица. Д. Талев, ПК, 799. Монахът уми лицето си, .. Той отказа да вземе залък хляб за утринна закуска, а само изпи една паница млака вода. Д. Талев, ЖС, 181. Позлатяват после и посребряват коритото, т. е. родителите и всите домашни, .., хвърлят в него по една златна или сребърна монета. Потем това поливат млака (хладка) вода. СбНУКШ ч. III, 23.