МЛЕКА̀РЧЕ1, мн. -та, ср. Малък, млад млекар.
МЛЕКА̀РЧЕ2, мн. -та, ср. Диал. Животно, което бозае; кърмаче, сукалче, бозайниче, млечниче, млечениче.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
