МЛЕКОПИТА̀ЕЩ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Само ср. и мн. Който се храни с мляко. Млекопитаещи животни.
2. Като същ. млекопитаещо ср. и млекопитаещи мн. Зоол. Бозайник. Повечето от млекопитаещите и птиците прекарват студените месеци от годината, без да изпадат в летаргичен сън. Геогр. VII кл, 1965, 99.
— Други (остар.) форми: млекопита̀ющ, млекопита̀ящ.