МОЛИБДЀН, мн. няма, м. Хим. Химически елемент МО — твърд, труднотопим метал със сребърносив цвят, чиито съединения се използват в химическата, керамичната, стъкларската промишленост (като оцветители), в медицината и другаде. Молибденът, кобалтът и никелът са необходима прибавка за получаване на специални видове стомана. Х. Попйорданов и др., ПИ, 11. Необходимостта от молибден е доказана за много селскостопански растения .. Установено е, че молибденът участва в окисляването на амоняка до нитрити. Д. Георгиев, ТЖР, 42.

— От лат. molybdaenum през фр. molybdene.


Източник: Речник на българския език (онлайн)