МОЛЍТВЕНИЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от молитвеник. Като ся събуди, видя до краката си панерче, оплетено хубаво от повят, .., и едно малко книжче молитвениче. Й. Ненов, ЧГ (превод), 28. Добре поръча, та му донесох из Пловдив хубаво молитвениче, подари го Елени. КН, 16.