МОЛЍТВИЧКА ж. Разг. Умал. от молитва1; молитвица. — Помогни му, Стефане! — молеше тя. — Билки ли ще му дадеш, молитвичка ли ще му прочетеш, ала го отърви от тази пуста болест! Д. Немиров, Б, 185. Мама, .. с насочен към куната поглед, тихичко мълви своя някаква молитвичка и от очите ѝ от време на време се отронва по някоя едра сълза. Т. Влайков, Пр I, 82. Трябва да кажеме нещо и за някои други молитвички, що ги има накрая на книжката. Добре е от малък още да се усилва в човека чувството на истинно благочестие. ПСп, 1871, кн. 4, 123.