МОЛИТВОСЛО̀ВИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Молитва1. „Аз и подведомственото ми духовенство — пише Климент — никой друг владетел не споменуваме в черковните молитвословия освен владетеля на онзи велик народ, който .. не пощади драгоценната кръв на стотина хиляди свои мили синове за освобождението на България“. Г. Константинов, ПР, 58. Проводеният от архиерея священик при събранието на народа чете обично молитвословие. З. Петров и др., ЧБ (превод), 131.