МОЛЍТСТВУВАМ, -аш, несв., непрех. и прех. Остар. 1. Произнасям, отправям молитва, моля се (във 2 знач.) за някого или за нещо. А сега тя молитствуваше за негово здраве и го оставяше в ръцете на благоволението висше. П. Константинов, ПИГ, 40-41. — Иди сега, иди, а утре намини да те благословя за път! Докато се върнеш, ще молитствувам за тебе и ще те крепя духом. Ст. Загорчинов, ДП, 228. Стихотворението е прекрасен лирически къс, в който авторът, пристъпвайки към книжовен труд на един „нов език“, молитствува за прослава на тоя език. ТВ I, 187. Като се присъединявам към вашата скръб за голямата загуба на съпруга ви [П. Каравелов] и моя неоценим приятел и многодостоен държавен мъж, молитствувам бога да подкрепи със сила всинца в тези скръбни минути. Пряп., 1903, бр. 76, 3.
2. Пожелавам, изказвам благопожелание; благославям. „Сурва година, весела година, и догодина живо и здраво“. Така приветствуват и молитствуват по нас децата, кога на 1-ий януария ходят по къщите да сурвакат. БКн, 1857, кн. 1, 1. Ние, като благодарихме и молитствувахме младоженците, станахме всички заедно да си отидем в домовете си. Ч, 1871, бр. 7, 213-214. — От моя страна, Иванчо, аз ти молитствувам легк път и добра срета; ще та благословя, ще моля бога да та запазва, където и да отидеш. Ил. Блъсков, ПБ III, 78.