МО̀ЛНИЕВ, -а, -о, мн. -и. Остар. Книж. Прил. от молния; молниен, мълниен. Слухът за убийството се разнесе с молниева бързина из целия град и произведе потресающе впечатление. Бълг., 1902, бр. 453, 3.
