МОМЧЀНЦЕ, мн. -а, ср. Умал. от момче1 (в 1 знач.); малко момче. — Как сте? — Как ще сме? Имаме си радост! Бистра си има момченце. М. Грубешлиева, ПИУ, 60. Преди два дни, когато пренасяше въглища в една кооперация, при него в избата влезе момченцето на портиера, с геврек в ръчичка — ненахапан. М. Грубешлиева, ПП, 108. Захаринчо беше две-три годишно дете, тихо момченце с болнав вид. Елин Пелин, Съч. III, 22.