МОМЧУРЛЯ̀К, мн. -ци, м. Разг. Голямо момче. За първи път днес той си помисли за децата си, за Мильо. Израсна седемнадесетгодишен момчурляк, ден и нощ беше пред очите му, а нито веднъж не беше приказвал с него. Кл. Цачев, ГЗ, 79. На хорото комай нямаше и ергени. Мяркаха се момчурляци, които се тъкмяха да отиват на наборна комисия. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 137. В дюкяна влезе един стар татков познайник. Зад него тихо и засрамено пристъпяше едър скоклест момчурляк на около четиринадесет години. Д. Немиров, КБМ, кн. 3, 82.
— Други (диал.) форми: момчерля̀к, момчерла̀к.