МОМЧУРЛЯ̀ЧЕ, мн. -та, ср. Разг. Умал. от момчурляк. — Бате Павле, аз ще изляза с тебе да те науча как се броят звездите. Научи го, научи го .. Нали е още момчурляче не знае. Д. Спространов, С, 244. Мълчишком смигна на момчурлячето, дето слугуваше в кръчмата, да му донесе един петдесетник от укоряваната снощи от него ракия. М. Георгиев, Избр. разк., 148.


Източник: Речник на българския език (онлайн)