МОМЯ̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, несв., прех. Диал. Помагам, насочвам момиче да се чувства мома, да навлезе в моминството; замомявам2. Нали ти думах, момина мале, / не моми мома, не сади ружа: / до щат сватове, отве щат мома, / до щат ми снахи, обра щат ружа. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ III, 81.
МОМЯ̀ СЕ несв., непрех. Диал. Ставам мома или се държа като мома за женене; момея се, замомявам се. И аз съм се, мари, момила, / и аз съм на вода ходила. Ив. Вазов, Съч. II, 97.
МОМЯ̀ ср. Диал. Умал. от мома; момѐ, моминка, момица, момичка.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.