МОНА̀ДА ж. 1. Филос. Понятие, означаващо в различните философски учения основополагащи елементи на битието. Горещо и остроумно написаният предговор на Котс съдържа апология на нютонианството и събаря вихрите на Декарт и монадите на Лайбниц. Ив. Въжарова, ИН (превод), 210.
2. Мат. Единица.
— От гр. μονάς, -άδος 'единица'.