МОНАХЍНСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от монахиня. — Но изпрати по-напред Тамара във вашия манастир за един месец, та в тишината и далеч от градските суети да размисли хубаво, преди да замени светлото одеяние с монахинското расо. Ив. Вазов, Съч. ХХ, 55. Щом наближи обед, когато учениците ще си отиват вкъщи, монахините накацвали пред вратите на училищния двор. Обграждали децата от всички страни и .. ги подкарвали към черквата. Веднъж едно момче разкъсало монахинския кордон и припнало да бяга у дома си. РД, 1950, бр. 143, 2.