МОСКО̀ВСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до гр. Москва, свързан е с гр. Москва (столица на Русия). Московското благочестие буквално е насеяло Москва с богомолни домове. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 136. Сичките Хаджи Генчови книги бяха из Киев, защото той не обичаше московския печат. Л. Каравелов, Съч. II, 3. През .. 1830 година ний виждаме Пушкина женен за знаменитата по него време московска хубавица Наталия Гончарова. Π. Π. Славейков, Събр. съч. VII, 82. Църковно-административната и обществено-политическата дейност на Киприан като всеруски митрополит е отговаряла на историческите тенденции на епохата за сплотяването на руските княжества около новия политически център Москва и за издигане на ролята, авторитета и значението на московските князе като създатели на централистичната политика. ЗБ, 2006, бр. 23, 10. Московски художествен театър. Московски съвет на работническите депутати.
2. Разш. Остар. Руски. Той [Деяна] разказваше навсякъде, че Пантов е подкупен с московско злато и че съюзът навреме би трябвало да се чисти от такива безчестници. Г. Караславов, СИ, 88. Той е само на 14 години, когато по калдъръмите на Пирдоп се понася тропотът на московските бойове с турците, той ходил с московците във Влашко. Л. Каравелов, Съч. II, 7.
3. Като същ. московски м. Остар. Руски език; руски. Щях да те моля да ме научиш московски, та като изляза пред Черняева да не стоя като тонко. Ив. Вазов, Съч. ХVIII, 104.
— Друга (остар. идиал.) форма: моско̀ски.