МУЩУЛУ̀К, мн. няма, м. Диал. Награда, възнаграждение за съобщаване на радостна вест; мюжде, мудже, муждже. Намерила са и такава една вонещица, която надникнала из вратника на Станината къща и извикала: „Стано, а Стано, Герасим си е дошел. Дай ми мущулука.“ Л. Каравелов, Съч. V, 189-190. — Ей полето — Личко вика — / вече се подава, / где е сега драгомана, / мущулук да дава? Ц. Церковски, Съч. II, 146. — Все са обични хората тука, / хората̀та им също добра, / кой ще вземе сега мущулука / да обади във Радевци пръв? Н. Марангозов, НПС, 21. — Я давай, мамо, мущулука, / йотваряй, мамо, портите: / вода ти девет синове, / йедна галена Тодорка. Нар. пес., СбНУ ХIV, 71.
— От перс. през тур. muştuluk.