МЩЀНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Отмъщение. Ту кипех от негодувание и бълнувах мщение, ту падах в униние. К. Величков, Н, 1884, кн. 8, 662. Петровото братче беше неоспоримо храбро и само мщението можеше да го тласка на тая дивашка вакханалия. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 198. С невъобразимо зверство и незаслужено мщение, злодейската ръка на дин-ислямът изтреблява с огън и меч невинните и беззащитните старци, жени и деца. НБ, 1876, бр. 17, 66.