МЪЖА̀ГА м. Едър, снажен и силен мъж; мъжище. Някой изхлопа на вратата, блъсна я и в широката дъсчена рамка застана едър мъжага, облечен в кожух и с висок калпак, който опираше в горната рамка на входа. А. Гуляшки, МТС, 74. Войникът помълча, помисли — той бе нисък, набит и здрав мъжага, с малки хитри очи. Ст. Загорчинов, Избр. пр I, 151. Баща му, Драгота, поведе ни на бран. „Хайде, мъжаги, дръжте ромеите, бийте, трепете ги“. М. Смилова, ДСВ, 208. — Пусти Нейко, лока я [ракията] като водица — изпечен мъжага, уплаши ми окото! К. Петканов, МЗК, 91.