МЪЖА̀ТНИЦА ж. Диал. Жена, която има мъж, която не е вдовица; мъжаница, мъжатица, мъженица, мъжовница. Уволниха го, беше учител, и той избяга. Не ми остави нищо, нищо .. Сега не знам мъжатница ли съм, или вдовица. Ив. Вазов, Д, 29. Виж, не съде вдовици, ами и мъжатници има, дето са дале момичетата си да вардат чаркове. Т. Влайков, Съч. II, 228. — „Моя стара майко, / мене не са били / луди градещани, / а ме разболиа / булки мъжатници“. Нар. пес., СбВСтТ, 366.
— Друга форма: мъжѐтница.