НАСВЍРВАМ, -аш, несв., прех. Разг. Свиря леко с уста; свирукам, подсвирквам. Изплю се [Трънцу] през зъби и продължи да си насвирва някакво шопско хоро. С, 1972, кн. 11, 228. насвирвам се страд.


Източник: Речник на българския език (онлайн)