НАТЮРЀЛ, мн. няма, м. Книж. 1. Природна същност, естествена душевна или умствена нагласа, наклонност към нещо на човек, обикн. творец, или на група хора. Натюрелът на Каравелова се издава често с една непринудена, естествена сила в неговия хумор. Б. Ангелов, ЛС, 209. Морето и слънцето .. не ми допаднаха твърде на натюрела, тъй като съм човек балканджия. Тарас, СГ, 18. Пепа започна да си уплътнява времето с фино плетиво, което много повече допадаше на натюрела ѝ. Сп. Йончев, РБ, 58.
2. Основна черта, облик на творчеството на поет, художник, артист и под. Нека неговият [на поета] пастелен гледец вижда и по-твърдите очертания. Не става дума за изневяра на натюрела, а за неговото обогатяване. П. Матев, ПОС, 61. Теоретикът на „Мисъл“ — д-р Кръстев — не оказа, за щастие, никакво въздействие като естет върху писателския натюрел на никого от големите писатели по онова време. К. Константинов, ППГ, 132-133. Може би Любомир Левчев и Владимир Башев са били най-близки по идейно-изобразителния си натюрел и по острота в реакциите към околния свят. Ив. Спасов, БС, 86.
— Фр. naturel.