НАУТЍЛУС м. Зоол. Род четирихрилни главоноги мекотели със спирално навита многокамерна раковина, обитаващи Индийския океан и западната част на Тихия океан. Nautilus.

— От гр. ναντιλοσ 'моряк'.


Източник: Речник на българския език (онлайн)