ОБО̀Й, -о̀ят, -о̀я, мн. -о̀и, м. Муз. Дървен духов музикален инструмент във форма на коническа тръба с отверстие и клапи, по височина на тона среден между флейта и кларинет. Каталогът на творбите му [на Бетховен], написани във Виена преди 1800 г., обхваща голям брой концерти, триа,.. различни пиеси за обой, кларинет, флейта, корна, фагот,.. комбинирани и свързани заедно по най-различен начин. В. Йонова и др., Б, 29.
◊ Алтов обой. Муз. Английски рог.
— От фр. hautbois през нем. Oboe.