ОБОЛЯ̀ВАМ, -аш, несв.; оболèя, -èеш, мин. св. оболя̀х, прич. мин. св. деят. оболя̀л, -а, -о, мн. оболèли, несв., непрех. Остар. и диал. Заболявам, разболявам се, поболявам се. Така изядоха и чичо ти Зарко, мъжа ми! Откак го биха по 9 юни, оболя човекът и умря! И. Волен, МДС, 121. Наседя се поп Стойко кръгла зима вкъщи.. Затова щом усети как нагрява през перденцето .. похлупи дивита, остави перото и полечка излезе. Да не го усетят (на младите все им се струваше, че а̀ го е духнало, а̀ е оболял). В. Мутафчиева, ЛСВ I, 656. Колчем почне чловеческото тяло.. да ся развива изново и да иска повече храна, то по-лесно оболява. Й. Груев, КН 7 (превод), 4.