ОГЛА̀ШАМ1, -аш, несв.; огла̀ша, огла̀сиш, мин. св. огла̀сих, св., прех. Остар. Огласявам1; огласям1. огла̀шам се, оглаша се страд.
ОГЛА̀ШАМ2, -аш, несв.; огла̀ша, огла̀сиш, мин. св. огла̀сих, св., прех. Остар. и диал. Огласявам2; огласям2, оглашавам2. Тиха Рила тука, при всичко че носи такова успокоително прилагателно, пак си е гръмлива, пени се между камъняците и оглаша с ека си целия дол. Ив. Вазов, Съч. Х., 42. Реката пей, лъщи, клокочи, / оглаша диво самотите. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 209. Пак две морета сливат тук вълни си / и с светлий шум оглашат твоя бряг. К. Величков, ПССъч. II, 126. оглашам се, оглаша се страд.
ОГЛА̀ШАМ3, -аш, несв.; огла̀ша, огла̀сиш, мин. св. огла̀сих, св., прех. Остар. Огласявам3; огласям3, оглашавам3. оглашавам се, оглаша се страд.