ОГОРЯ̀Л, -а, -о, мн. огорèли. Прич. мин. св. деят. от огоря като прил. Диал. Изгорял (в 1 и 5 знач.); огорèн. Слънцето прежуряше и зарите му падаха като нажежени шипове въз огорелия врат на девойката.
Ив. Вазов, Съч. VIII, 124. Снощи дойдох от твои дворови,/ твои двори у пелин орасли,/ сред двори дърво огоряло,/ на дървото до три кукувици. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ III, 332. „Вала тебе, моя стара мале,/ я откарай конче у горе зелене,/ та га вържи за дърво огорело/ и му тури траву чемерику“. Нар. пес., СбНУ XLIX, 84.
◊ Огоряло дърво; огорял пън. Диал. Неженен, самотен човек (Н. Геров, РБЯ).