ОГРА̀БЕНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Рядко. Книж. Състояние на ограбен (в 1, 2 и З знач.). — Мони, майка ти е прекрасна жена, умна и внимателна. Онова, което ми се стори неприязън към мен, е едно майчино чувство на ограбеност. Й. Попов, СЛ, 155.