ОКЕЛАВЯ̀ВАМ1, -аш, несв.; окелавèя, -èеш, мин. св. окелавя̀х, прич. мин. св. деят. окелавя̀л, -а, -о, мн. окелавèли, св., непрех. Разг. Ставам келяв, заболявам от кел; окелявявам1. — Не се смей, въпросът за гребените е много сериозен! Добичетата окелавяха, а няма с какво да ги решим. Ст. Даскалов, СЛ, 106. Топела се гората за пасища и ниви,.., кършели я за листе и бръстина, тя одрипавяла, сиромашката, и окелавяла грозно. Н. Хайтов, ПП, 16.
ОКЕЛАВЯ̀ВАМ2, -аш, несв.; окелавя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Рядко. Направям някой или нещо да стане келяв, да заболее от кел; окелявявам2. окелавявам се, окелавя се страд.
ОКЕЛАВЯ̀ВАМ СЕ несв.; окелавя̀ се св., непрех. Разг. Рядко. Ставам келяв; окелавявам1.