ОМРА̀ЧВАМ, -аш, несв.; омрача̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Диал. Омрачавам. Той се бори и срещу робството на човека от самия себе си: ярема на предразсъдъците,.., който омрачва толкова съзнания. Ас. Златаров, Избр. съч. III, 168. омрачвам се, омрача се страд.
ОМРА̀ЧВАМ СЕ несв.; омрача̀ се св., непрех. Диал. Омрачавам се.