ОТЍМАМ1, -аш, несв.; отèма, -еш, мин. св. отèх, прич. мин. св. деят. отèт и отèмна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. отèмнат, св., прех. Остар. и диал. 1. Насилствено вземам нещо от някого; отнемам. Ви мислите само Москва да ми превземете, а ви с Москва ведно отимате ми целия свят. Хр. Драганович, НБ (превод), 79-80. Богатството е една драгоценна ствар, обаче собственото имение е щастие, което го отима от едного, а друго му го дава ненадеждно. Й. Стоянович, ДСС (превод), 17. Бой ке се бием, / земя да отимаме. / Ка дочу Влаина, / собрала Влаина / три иляди души. Нар. пес., СбНУ ХI, 36. Кат са очели на оро, / тамо се Стана фанала, / между две млади момчета: / един ю папук настапи, / а друг ю китка отима. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 177. — Фала тебе, моя стара мале, / нели ми се, мале, не подава, / не подава, я орач да бъдем, / да си орем, та тебе да раним, / нело, мале, кеседжия да съм, / да си идем бойове да правим, / да си одим по кралеви земи, / да си идем земи да отимам. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 111.
2. Отдръпвам, махвам част от нещо отнякъде; отнемам. И нето е подобно пред почтени лица да си обращаш гарбат срещу огънят, за да са грееш,.., нето да ровиш огъня с клещите, нето да прилагаш и отимаш трески. Р. Попович, Х, 127.
3. Спасявам някого или нещо от нещастие, беда или затруднено положение и др., от които е застрашен или в които е изпаднал; отървавам. Отимам някого от бой. Н. Геров, РБЯ III, 408.
4. Отвличам, отклонявам вниманието на някого от нещо, като го насочвам към друго нещо; залисвам (Н. Геров, РБЯ).
5. Схващам се, изтръпвам (Н. Геров, РБЯ). отимам се, отема се, отемна се страд. Най-голямо преимущество, сос което се украшава человеческото естество, ест разум и слово. Тия двете нито от щастието могат да се уничтожат, нито чрез оклеветания могат да се отимат. Й. Стоянович, ДСС (превод), 11.
ОТЍМАМ2, -аш, мин. св. -ах, св., прех. Диал. Почна да имам; сдобия се. При хубаво време овчарят позакъсняваше, за да се понахрупат овцете, да отимат повече мляко. Кр. Григоров, ПЧ, 45. — Ако дават за въшки — взимай, ама ги немаш — намеси се окъсан шегобиец. — Както нема сапун, скоро ще ги отимаме — отвърна бабата. Сл. Трънски, Н, 124. Тонча забогател. Отимал много овце, козе, говеда. СбНУ ХLIХ, 339. — Женен човек без големо ижу пет паре не чини. Че му се нореде деца, че отима снае. СбНУ ХLIХ, 411.