ОТКЪ̀СО нареч. Разг. 1. Изкъсо. Кирил хвана откъсо юздата на коня, изведе го на улицата, метна се пъргаво на седалището до баща си, взе от ръцете му поводите, леко подвикна: — Хайде, Алчо! Т. Харманджиев, КВ, 173.
2. Прен. С много големи изисквания, строго; изкъсо. Ти я [Нонка] дръж по-откъсо, че ако чуя някоя дума, главата ти ще откъсна. И. Петров, НЛ, 25. — За работниците човек е Братовчеда, само че много откъсо натиска на плана. В. Ченков, ЗХ, 32.
◊ Държа откъсо <юздите (повода) на> някого. Разг. Отнасям се строго към някого, като не му позволявам да прави каквото си иска, да своеволничи. Баща му продължаваше да се отнася към него строго, с каквото можеше и додето му стигаше ръка.. той държеше откъсо повода на сина си. Т. Харманджиев, КВ, 28. Режа откъсо. Разг. Говоря кратко и за най-същественото. Хващам откъсо <юздите> някого. Разг. Успявам да подчиня напълно на волята си някого, като не му позволявам да прави каквото си иска, да своеволничи. Трябва да хвана откъсо този своеволен човек.