ПАЛИКА̀РСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Който се отнася до паликаре. То беше гръцка паликарска песен, пяна от гърците рибари там. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 125.


Източник: Речник на българския език (онлайн)