ПАЛЍЧЕ, мн. -та, ср. Остар. и диал. Кибритена клечка; палилце, палерка, палидръвце. Един пълен мъж се отдръпна, запали цигара и хвърли паличето на земята, като изсумтя дебело. Ст. Чилингиров, РК, 287. Мила! Тя отива да постави на масата пепелница и паличета. П. К. Яворов, Съч. III, 33.