ПАЛМЀТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Агрон. Който се отнася до палмета2; палметов. Тя [новата буболечка] била на бели черти, опустошавала еднакво както лозята, така и люцерните и палметните насаждения. Й. Радичков, ЧП, 83. Палметни градини. Палметно овощарство.


Източник: Речник на българския език (онлайн)