ПА̀РКОВ, -а, -о, мн. -и. Прил. от парк1. Когато говорим за музеи на открито, разбираме музеи в пищна паркова среда, под топлите лъчи на слънцето. А. Гоев, НЗ Х, 94. Паркова птица. Паркова охрана. Парково дело. Парково строителство. Парково изкуство.
