ПАСПАЛЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Който е покрит с паспал; набрашнен, паспален. Паспаливий воденичар излязва лениво из воденицата да ся разходи. Ц. Гинчев, ДТ, 8. Човек, който стои във воденицата около мъчника, става паспалив. Мливарят е паспалив. СбНУ XXIX, 261.