ПЕЛИКА̀НОВ, -а, -о, мн. -и. Прил. от пеликан; пеликански. Пеликаново перо.

— А. Хилендарец, Въведение във всеобща история (превод), 1851. — Друга (остар.) форма: п е л е к а̀ н о в.


Източник: Речник на българския език (онлайн)