ПЀЛТЯ̀, пèлтѝш, мин. св. пèлтѝх, несв., непрех. Диал. Пелтеча, заеквам; пелтявя. Часто и оная уздица изпод езика бива много къса, и от това става тяжко да ся изговарят съгласните букви: д, т,..; такъв язик пелти. Лет., 1874, 65.


Източник: Речник на българския език (онлайн)