ПЀРНУВАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); пèрна, -еш, мин. св. пèрнах, прич. мин. страд. пèрнат, св., прех. Первам. Когато посегне невестата да загребе с лъжицата си от чорбавото ястие, зетят ѝ пернува лъжицата. СбНУ VII, 60.


Източник: Речник на българския език (онлайн)