ПЕШЕХО̀ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. 1. Който се отнася до движение на пешеходец и пешеход. Та нашият човек .. търсеше навсякъде пешеходци да разговаря с тях, да чуе някоя и друга пешеходна новина. Й. Радичков, НВ, 95. Две години по-късно селяните захващат три големи работи: да доведат вода, електричество и да го свържат [селото] с шосе.. Край на хилядолетната планинска обсада, на пешеходните мъки, на кираджийските неволи. Н. Хайтов, ШГ, 53-55. Пешеходно платно. Пешеходна алея. Пешеходно движение. Пешеходен маршрут.
2. Който става пеша, без превозно средство; пеши. За разлика от по-раншните ни излети из Софийско, пешеходни, весели и бодри, този път Елин Пелин предпочиташе да слуша и да мълчи. СбАСЕП, 203. У нас най-разпространен е пешеходният планински туризъм. ВН, 1960, бр. 2743, 4.
Пешеходна пътека. Пътека за пресичане на пътното платно от пешеходци, с характерна маркировка от бели и тъмни ивици; зебра. Трябваше да пресечем, но въпреки че стояхме на пешеходна пътека, нито една кола не намали.