ПЍЙНУВАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); пѝйна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. и прех. Пийвам. Да си пийнувам безбройно / винце сладко, винце ройно. Нар. пес., С. Зафиров и др., БГ, 33. пийнувам се, пийна се страд.
