ПИЛЧЍНКИ мн., ед. (рядко) пилчѝнка ж. Диал. Пиленца. Колконо звезди на горно небо, / толкова слава на соя дом. / На стопани, на стопанки, / на дечинки, на пилчинки. Нар. пес., СбНУ I, 61.


Източник: Речник на българския език (онлайн)